Wednesday, May 03, 2023

Лакан трябва да се превежда като писател-сюрреалист

(Интервю на Красимир Кавалджиев по повод отпечатването на сборника с Лаканови текстове Écrits)


Красимир Кавалджиев (вдясно) с големия белгийски писател Вернер Ламберси и Франсоаз Уилмар, директорка на Преводаческия колеж в Сьонеф, Белгия.

Визитка:
Красимир Кавалджиев е сред най-изтъкнатите и продуктивни наши преводачи на художествена литература и хуманитаристика от и на френски език. И най-беглото изброяване на превеждани от него имена дава представа за една необичайно пъстра палитра от мислители и творци: Юлия Кръстева, Никола Абраам и Мария Торок, Жак Дерида, Паскал Киняр, Андре Жид, Морис Метерлинк, Жорж Роденбах, Йордан Радичков, Чавдар Мутафов, Здравка Евтимова, български поети-символисти и др. Удостоен е с две награди за превод: на Френската общност на Белгия, за популяризиране на френскоезичната белгийска литература (2002 г.) и Специалната награда на Съюза на преводачите в България, за превода на френски на „Дилетант“ от Чавдар Мутафов. Красимир Кавалджиев е част от екипа преводачи на сборник с текстове на Жак Лакан  – „Écrits“,  който издателство „Колибри“ публикува в средата на миналия месец. По този повод той бе любезен да отговори на моите въпроси за мартенския брой на Бюлетина на асоциация Българско психоаналитично пространство: https://espacepsy-bg.org/. Чуйте отговорите му в  аудиофайла, чиято графична концепция и монтаж са дело на колежката Лора Русева.

-  Доколкото ми е известно, ти си сред първите преводачи на Лаканови текстове, във всеки случай може би първият, чийто преводи на Лакан са отпечатани  на български, още в зората на навлизането на психоанализата у нас. В началото на 1998 г. списание „Език и литература“, посвещава брой на връзките между  психоанализата и литературата. Проблематиката е въведена с един задълбочен обзор на теорията на Жак Лакан от проф. Владимир Градев, следван от твоя превод на „Семинарът за Откраднатото писмо“ (с известни съкращения) и  „Инстанцията на буквата в несъзнаваното или разумът от Фройд нататък“.  В какъв контекст се случи това? 

- Какво ревизира в превода на горните два текста, към днешна дата, почти 25 години по-късно: проблеми от езиково, смислово или друго естество? 

- За целите на тази преводаческа работа (а и по принцип) – консултирал ли си се с преводи на Лакан на други езици  (английски, руски и пр.) и какво е впечатлението ти от тях? 

- Този сборник е колективно дело. Отвъд удържането на кохерентността на Лакановите понятия и стил, толерирахте ли някаква „доловимост“ на индивидуалния почерк на всеки един от четиримата преводачи? 

- Чувала съм те да казваш, че преводът никога не е застинал, не е „завършен веднъж завинаги“ продукт.  Допускаш ли, че приемът на сборника и неговото дискутиране в заинтересованите среди на психоаналитици, философи, интелектуалци и др., може да  отвори ползотворно поле за нови негови преосмисляния?





Снимките и текстовете в този блог са обект на авторско право. Тяхното използване може да става само с изричното цитиране на източника на информация, както и с въвеждането на линк към нея.