В памет на Клод Букобза, която тези дни си отиде от нас
Вчера изчаквах
Мадам Клод Букобза (Председателката на френската психоаналитична асоциация "Espace analytique") и така присъствах на част от интервюто й с една дама,
поетеса. Тя поиска да разкаже:
- Бях на
гроба на баща ми и докато пушех, към мен се приближи 6-7 годишно дете и ми предложи: "Искаш ли да ти разкажа приказка за един тъжен човек? Вървял си един тъжен
човек и понеже бил много тъжен, пресякъл на червено. Една кола го блъснала и
той умрял. Само че главата му отхвърчала на единия тротоар, а тялото – на
другия. Главата започнала да крещи на тялото: "Помощ! Ето ме! Къде си?" И
изведнъж си рекла: "Ама на кого викам аз? Нали ушите ми са тук?!"
-
Прекрасна история - рече Мадам Букобза, - която показва и че когато сме тъжни, ние губим
главите си.София, 28.09.2009 г.
