Thursday, November 15, 2007

Тълкуването на сънищата – “кралският път” на психоанализата
За Фройд сънищата са прикрита реализация на изтласканите ни желания


*Но не всеки сън е от сексуално естество
*Той обаче има достъп до спомените и преживяванията от нашето детство
*С което създава впечатление, че вади на показ най-лошото у нас
*Но е разумно да не се срамуваме от сънищата си - ние сме толкова лоши, колкото излиза от тяхното тълкуване
*Интерпретацията на сънищата е път към опознаване на нашето несъзнавано

От памтивека сънищата смущават покоя ни нощем и не спират да тревожат умовете ни денем със своята загадъчност. Някога ги смятали за пратеници на боговете (сам Омир в «Илиада» споменава, че «и сънят е от Зевса»). Оттук и необходимостта за древните да тълкуват тяхното значение, за да узнават какво послание им носят те от боговете. Другаде истината се явява насън - като в «Златното магаре» на Апулей, където вероломно убити хора се присънват на своите близки, за да им разкажат обстоятелствата около коварната си гибел и да поискат мъст. (По-късно Шекспир ще заеме сходен драматургичен похват за разбулване на истината като прати нещо като «сън наяве» на Хамлет). И не случайно, пак в драматургията и отново в съня, се появява формулирането на едиповия комплекс, когато Йокаста казва на Едип:


Живей и не мисли – така е най-добре.
И ти не се плаши от брак със майка си!
Насън мнозина виждат как със майка си
делят легло.
Но който смята всичко туй
за празно нещо – той живее най-добре.
[1]

Когато Фройд започва да изучава сънищата, науката ги е била оставила на суеверието, обявила ги е за чисто телесен акт, за един вид «конвулсия на спящия душевен живот». Не без основание Фройд пише за себе си, че в книгата си “Тълкуване на сънищата” е дръзнал да вземе страната на античността, на народното суеверие, срещу остракизма (прокуждането, отстраняването) на позитивната наука. Той се заема с изследване на собствените си сънища и нарича метода “via regia” (кралски път) на психоанализата. Когато на 24 юли 1885г. интерпретира цялостно за пръв път един от своите сънища (прочул се впоследствие като “инжекцията, направена на Ирма”), той пише на приятеля си Флис, че му се открила “мистерията на съня”, а именно – “сънищата са реализация на желания”. Впрочем, за този първи дешифриран сън той ще сподели и едно желание, (а може би блян) до същия този Флис - как един ден, в хотел “Белвю” ще поставят паметна плоча с надпис: “В тази сграда на 24 юли 1885 г. на д-р Фройд се разкри тайната на сънищата”. (По-късно това наистина ще се случи).

Драматургията на съня
В мизансцена на съня участват много елементи и на първо място това са ярките впечатления и преживявания от деня. Сънят, така да се каже, е предизвикан от някакво събитие, «от което не ни е отделила все още една нощ на спане», пише Фройд. Но сънят включва и начина, по който душата реагира на въздействащите й в спящо състояние дразнители – например звънът на будилника може да се интегрира в съня като се превърне в празничен екот на камбани, определени аромати могат да «изпратят» сънуващия човек на екзотични географски ширини и пр. Тук винаги ни впечатлява как в малкия отрязък от време който отделя възприемането на стимула от самото събуждане се побира такова богато съдържание. Много точен е примерът с френския лекар и изследовател на сънища Алфред Мори. Той сънува че е изправен пред Революционния трибунал, вижда Робеспиер, Марат и всички герои от онази ужасна епоха, той им говори, те му говорят, осъждат го на смърт и го изправят на ешафода. Палачът го привързва към гилотината, тя се задейства и Мори усеща главата си да се отделя от тялото. Събужда се потънал в ужас и констатира, че ... балдахинът се е стоварил върху гърлото му.
Да отбележим още, че в съня разумът се оттегля от околния свят, но връзката не е напълно прекъсната, така че една безразлична дума може да не ни извади от «царството на Морфея», но ако ни повикат по име ще се събудим, така както проплакването на бебето ще разсъни неговата майка.


Сънищата като осъществяване на желания
Да започнем с едно уточнение - Фройд никога не е твърдял, че всички сънища са само от сексуално естество. Напротив, той пише: «Никога не съм твърдял – както ми се приписва, - че според сънотълкуванието всички сънища имали сексуално съдържание или били плод на сексуални подбуди. Не е трудно да се види, че гладът, жаждата или отделителните функции могат да породят същите задоволяващи сънища, както някое изтласкано сексуално или егоистично желание.» Така гладният ще сънува обилни обеди, просякът – че е богат и даже потребността от спане понякога ни кара да сънуваме, че сме станали и отиваме на работа, докато в действителност продължаваме да спим в леглото си. Или да вземем онзи «политически» сън на Бисмарк – той язди из Алпите с огромно затруднение по тясна пътечка, призовава Бог и удря с камшика си скалите. И става чудо - отваря се широк път, по който пруските трупи нахлуват със знамената си в Бохемия (тогава неприятелска страна). За Фройд сънят описва момент на обезнадежденост на политика Бисмарк във време, в което той силно желае война с Австрия като най-доброто възможно средство за излизане от вътрешните конфликти на Прусия. Към плоскостта на този анализ можем без усилие да добавим мисълта на съвременния френски историк и писател Жак-Беноа Мешен:»
Всички хора сънуват. Но изглежда, че понякога историята сънува чрез тях».
Сънищата имат смисъл и той подлежи на тълкуване, твърди Фройд. В основата им е някакво изтласкано желание, което формира съня като включва и «остатъците от деня" за материал. Така полученият сън представлява задоволяване на желанието, което достига до нас в твърде закодирана форма. (Нека вметнем - «изтласкано от съзнанието ни желание» ще рече, че то е, образно казано, отпратено от нас «в килера» на несъзнаваното като неморално, недостойно, егоистично, честолюбиво и пр.) То обаче се възползва от нощния покой на Аз-а за да си пробие път чрез съновиденията до съзнанието. Но в спящо състояние цензурата на Аз-а не е изчезнала, тя само е отслабена и се противопоставя на несъзнаваното желание да се изрази в адекватни форми. Оттук се пораждат деформациите в сънищата. Материалът се преработва и изопачава до неузнаваемост – появявят се различни символи-заместители, акцентът може да се премести върху някакъв незначителен детайл, важното да се сведе до маловажно, до намекване или до загатване, смисълът да се превърне в своята противоположност. Сънят става кратък и лаконичен по отношение на богатствата на мислите ни, събира много идеи в един-единствен образ (например едно и също място или лице в съня ни често имат белезите на две-три други, а всъщност са четвърти). Сънищата са реализация на желания дори когато са с тревожно и плашещо съдържание, защото това е част от деформацията и превръщането на една идея в нейната противоположна. За Фройд кошмарите се появяват, когато възникне опасност несъзнаваните ни мисли да надхитрят цензурата и сънят да стане прекалено ясен. А силно изопачените сънища са предимно израз на сексуални желания.
Освен това за съня са достъпни и забравените спомени от детските ни преживявания. (Фройд примерно сънува детайлно някакъв мъж, който му прави услуга и е доктор, впоследствие от възрастната си майка разбира, че такъв човек действително е съществувал - това е лекарят, помогнал му при злополука.) Но не само материалът на забравените ни детски преживявания е достъпен за съня, а и психическият ни живот от този период с всичките му особености – егоизма, ревността, едиповия комплекс. Като ни завръща към началото на моралното ни развитие, сънят ни кара отново да мислим и да чувстваме като деца и създава впечатление, че е извадил на показ най-лошото у нас. Но това е само плашеща привидност, разумно е да не се срамуваме от тези си сънища, казва Фройд, - ние сме толкова лоши, колкото излиза от тълкуването на сънищата. Актуална е, един вид, древната максима на Платон – “добри са хората, задоволяващи се да сънуват онова, което други извършват.” (В тази връзка - колко ли забавно ще му е било на Фройд да чуе на една от лекциите си възражението на някаква благопристойна американка:
“А ние в нашата държава имаме само алтруистични сънища.”?)
Психоанализата отделя специално внимание на символиката в съновиденията (например – къщата като обозначение на човека в неговата цялост, цветята като символ на различни органи, заминаването и пътуването с влак като смъртта, водата – асоциирана по определен начин с раждането и др.) Тази символика трябва да се познава, но във всеки случай не може да се абсолютизира – в смисъл да се използва като съновник, като един вид готов наръчник по сънотълкуване.
Фройд се занимава и с изследването на типични сънища. Според него често срещаните сънища с изпити отразяват безпокойство, когато на другия ден ни предстои изпитание и се страхуваме да не се провалим. Сънищата за изпуснати влакове (като тези за изпити) са сънища на «утехата» - те ни утешават пред тревожността от смъртта, защото заминаването на пътешествие е нейният символичен израз. Съществуват и други категории сънища: за неудобство от голотата ни, за падане, за «дежа вю», за загуба на близки същества. (Зад последните могат да се крият различни неща. Фройд дава за пример своя пациентка, която ужасно се измъчва от това, че сънува смъртта на любимия си племенник. Всъщност обаче «на погребението» тя среща един специален мъж, към когото не е безразлична и тази среща е нейното истинско желание. Подобни сънища обаче, както вече стана дума, ни препращат и към един архаичен, аморален период – този на нашето детство, когато си съперничим с братята и сестрите за любовта на нашите родители, или с единия от тях - за любовта на другия. И чувствата на омраза, меко казано, съвсем не са ни непознати....)
Фройд изрично отбелязва, че едно и също съдържание на съня може да носи различен смисъл у различните хора и да бъде с различен контекст. Затова в техниката на интерпретирането той се опира преди всичко на мислите, които пациентите ще споделят във връзка със сънуваното и по-точно - на метода на свободното асоцииране (пациентът казва всичко, каквото му дойде на ум, без да го подлага на критика). Всяка интерпретация, която не е вписана в свободните асоциации на сънуващия и в прочита на неговата собствена история е вулгаризация на психоанализата. Кралският път, който тя откри в тълкуването на сънищата е, че това е път към опознаване на нашето несъзнавано – там, където “човекът не е господар сам на себе си”. И ако на някого това му се стори разочароващо и даже някак прозаично, нека си спомни афоризма на художника Франси Журден:
“Всяко човешко същество е една вселена, която си струва да бъде разкрита”.


[1] Превод Александър Ничев, курсивът мой, Р.Д.
PS Текстът е публикуван и в септемврийския брой на списание "Бела"

Sunday, November 04, 2007

Катрин Гранжар: "Психическо затлъстяване?"

Визитка: Френската психоаналитичка Катрин Гранжар е специалист по проблемите на теглото и хранителното поведение. От 7 години тя е част от екипа на парижки хирург, който извършва гастропластики (интервенция, при която в горната част на стомаха на пациенти с патологично затлъстяване се поставя т.нар. гастрален пръстен, разделящ го на две, с което се регулира приема на храна). През февруари т. г. във Франция излезе нейната книга “Затлъстяванията. Тежестта на думите. Бедите на теглото” на издателство “Calmann Lévy”. Наскоро, на работен семинар в София, г-жа Гранжар представи пред български колеги своя опит и теоретичните си схващания за тази все по-разрастваща се съвременна “епидемия”.
- Вашата книга е може би първият “поглед” на психоаналитик върху проблема със затлъстяването и страдащите от него.
- Обикновено хората не се консултират с психоаналитици заради проблеми с теглото, а ще посетят лекар, който ще ги постави на диета и ще изиска от тях усилие на волята. Впрочем волята в този случай, както и в други, допускам, не може всичко. И пациентите навлизат в един порочен цикъл, който аз определям така: лишение – фрустрация – нарушаване. Защото човек не може да издържа на нещо, което е от порядъка на постоянното лишение и фрустрация. В един момент пациентът нарушава диетичните норми, изоставя режима и натрупва, даже надскача предходното си тегло. Известно е, че 5 години след като са предприели диета, 95% от хората възвръщат и даже надвишават изгубените килограми! Как да се избегне това? Като се види за какво “служи” теглото. Защото затлъстяването е симптом, който служи за нещо, той има своето основание да съществува, той е интелигентен. Той идва да разреши някакъв възникващ проблем. Ще ви дам пример – напълняването може да бъде защита, нещо като крепостна стена, която личността издига около себе си, за да постави на дистанция околните. А защо да го прави? По много причини – да постави на отстояние сексуално, например. Ако аз съм пълна жена, то по-малко ще се вписвам в класическите канони за красота и следователно ще се предпазя от някакво твърде агресивно желание. Сред затлъстелите има не малко хора, понесли сексуална злоупотреба в детството, както и различни форми на физическо или на словесно насилие. Друго основание да “издигам укрепления” може да бъде за да се предпазя от психическо проникване, да запазя своето дълбоко аз, да кажем – в случай, че имам твърде натраплива майка, която без покана нахлува в моя душевен мир.
- А съществуват ли фактори извън детството, които да отключват подобни симптоми?
- Разбира се, констатират се затлъстявания, чиято причинност е в житейските събития – отговор чрез храната на стреса или на ударите на съдбата, например. Защото тя е убежище и компенсация в същото време и всички го констатираме постоянно. Когато нещо не върви, какво правят хората? – ами вземат си парченце шоколад, вземат си нещо малко, или както казваме на френски ”една мъничка сладост”. Е, ако тази мъничка сладост за по-голяма част от хората е допустима, понеже ще съумеят да си наложат граници, то при други постепенно ограничението не може да бъде поставено и те навлизат в спиралата на зависимостта от храната. Така че хората, които в нея ще припознаят най-добрата компенсация, нямат източник на затлъстяване само в детството, напротив. Но при тях е налично едно специфично отношение към границата, към лимита и определена деструктивност към собственото тяло. И аз мисля, че както не всеки става алкохолик, така не всеки може да се превърне в човек със затлъстяване.
- В книгата си лансирате интересен паралел между затлъстяването и патологиите на пристрастяването.
- Аз правя аналогия с патологиите на пристрастяването като алкохолизма, например. Той е с други ефекти, но има същата природа и същите причини. Забелязахме, впрочем, че сред родителите на хората със затлъстявания има повече алкохолици, отколкото е средното представителство за останалата част от населението. Сякаш оралността се е преместила. Пациентът е прехвърлил върху храната нещо, което в неговото детство е било от порядъка на течността, на напитката, за някой от неговите родители. И тъй като е страдал от алкохолизма на майка си или на баща си, той не е могъл да вземе същия симптом, но е заимствал друг, твърде близък, все пак.
Хората, които са пристрастени – без значение към храна или алкохол, малко по малко не смогват да се ограничат и навлизат в цикъла на зависимостта от “обекта на зависимост”. Това ще рече, че ние приписваме на някакъв външен на нас обект силата, психическата власт да ни прави добро, да ни помага. Когато нещо не върви, обезщетението го откриваме в алкохола, в храната или в цигарата, защото "те ще ме накара да се чувствам добре”, “ще ме накарат да се отпусна” и пр. и пр. И тази илюзия е придадена не просто на някакъв външен обект, а - конкретно на този, и не на някакъв друг, да речем. И да се лишим от него е сложно, все по-сложно и трябва нещо повече от воля. Лекарите ще ви кажат: “Направете усилие, яжте малко, ако имате желание за шоколад - хапнете ябълка или изпийте чаша вода”. Всички тези съвети на диетолозите са коректни, разбира се. Но те са на нивото на съзнанието, а на нивото на несъзнаваното терапевтът ще трябва да накара пациента да проумее, че да искаш и да желаеш са различни неща. Вие може да искате да отслабнете и също така да желаете да продължавате да се предпазвате и защитавате. И докато терапевтът не ви помогне да схванете тази разлика, вие ще изпитвате чувство на вина, че не сте спазили хранителните съвети, които са ви били дадени.

- Тоест, за лечението на затлъстяването не е достатъчен само “чисто телесният” подход?
- Точно така. Също като при менталната анорексия – никой не би могъл да излекува анорексик, без да се занимава с това, което е в главата му. Никой не лекува алкохолиците, като им казва: “Но спрете да пиете, господа!” И колкото повече се задълбочавам в моята област, толкова повече си мисля, че психическото затлъстяване е понятие, което тепърва ще се развива и че ще се оформи специален дял от медицината, който да се занимава с него подобно на този, който третира алкохолизма.
- Само индивидуален проблем ли е затлъстяването, което, впрочем, е с тенденция все повече да се глобализира?
- Това е колкото индивидуален, толкова и социален проблем. Световната здравна организация го класира сред 5-те основни бича на човечеството. Днес се умира по-често от свръхтегло, отколкото от глад. В света има 300 милиона затлъстели възрастни, от които една трета - в развиващите се страни. Два милиона и половина смъртни случаи годишно са вследствие на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
А то не би могло да вземе подобни мащаби, ако не съществуваше и свръхпредлагането на храни, на лакомства за хрускане, за дъвчене, на сода. Защото аз току-що ви предложих чаша вода, но това обикновено е рядкост. Най-често ви предлагат кока-кола. В Африка например, причината, поради която населението затлъстява е, че се пие все по-малко вода и все повече сода. Водата вече не е на мода. Но знаете ли, че една чаша сода се равнява на 7 парченца захар?
Днес ядем много по-мазни, калорични храни, а се изразходваме все по-малко. Е, тялото трупа. Тялото не е направено за толкова заседнал живот с толкова много храна. Рекламите по телевизията ни дават желание да консумираме през цялото време, непрекъснато. И човешкото същество трябва да е много силно, за да устои. Защото това даже не са предложения, не, това са подбуди – да се поглъща постоянно, преди още да сме изпитали чувство на глад.

- Вашето послание към аудиторията ни?
- Ако си дадете сметка, че сте склонни все повече да компенсирате с храна, ви предлагам да се запитате, защото превенцията е за предпочитане пред лечението. А и никой не натрупва купища телесна маса за няколко дни, седмици или месеци, не, това отнема години. Приканвам хората да се срещнат с психотерапевт, за да поставят думи, вместо да поставят някакъв обект – храна, алкохол, или други. Разбира се, аз настоявам, че за успешната терапия съществува и така нареченият “добър”, или “подходящ” момент” А той не е непременно онзи, в който вашият лекар ще ви предупреди, че сте застрашени и от проблеми със сърцето, гръбначния стълб или от диабет. Не, нужно е вие сами да определите, че е настъпил подходящият момент да разрешите този проблем.
PS Под друга редакция интервюто е публикувано и в седмичника “Всичко за жената”.